Какво представлява копаенето на криптовалути ? Заслужава ли си инвестицията ?
В последните няколко години се повиши интересът към криптовалутите и blockchain-технологията. Сама по себе си blockchain-технологията има потенциала да променя цели индустрии, но за момента е в сравнително начален стадий на своето развитие. Наред с ръста в цената на криптовалутите все по-голямо внимание привлича т. нар. копаене (mining) на криптовалути. През последните месеци все повече хора в България се интересуват от копаенето: разучават го, участват в процесите или просто говорят за копаене.
Криптовалутите като bitcoin, litecoin и други работят на основата на децентрализиран споделен регистър, който наричаме blockchain. В него се записва всяка транзакция, която някога се е случила, и до него имат достъп всички участници в мрежата. Обаче в този регистър многократно се проверява всеки запис, всяка една транзакция, след като първоначално е била вписана. Това се прави с цел да се елиминира възможността за грешка или за измама (т. нар. двойно харчене или “double spending”). Точно тук идва ролята на копачите. Най просто казано, за да работят в полза на системата, те предоставят своите инструменти — в зависимост от криптовалутата това са видеокарти или специализирани машини за копаене, ASICs. Тяхната изчислителна мощ се използва за решаване на сложни криптографски уравнения, като по този начин се валидират транзакциите и се постига изключително високо ниво на сигурност. Този процес нарочно е усложнен и отнема огромно количество ресурси — това се прави с цел да бъде почти невъзможно само един участник в мрежата да влияе дотолкова, че да може сам да манипулира и да признава транзакции в споделения регистър (т. нар.51% attack). Представете си този споделен регистър като непрекъснато разширяваща своя обем счетоводна книга, в която се прави баланс на всеки няколко минути.
Какви са ползите от копаенето?
В замяна на своята изчислителна мощ, копачите получават като възнаграждение малка част от криптовалутата, която подпомагат. При повечето валути, копачите получават като възнаграждение комбинация от две неща — малките такси, които всеки използващ валутата плаща при всяка транзакция, както и част от новоиздадените единици от валутата. Това всъщност са приходите от цялата операция и всеки копач получава една много малка част от общото възнаграждение за това, че подсигурява мрежата. Така например някой копач на litecoin получава всеки ден като възнаграждение малки стойности litecoin.
За някои хора има и други мотивации за копаене, като например това, че подпомагат сигурността на проекти като ethereum, bitcoin и litecoin. Тези проекти може да им допадат идеалистично и те да искат да продължават да бъдат успешни. Други пък намират за много интересен целия процес. Сглобяването и настройването на машини за копаене за тях е хоби.
Какви са рисковете?
Въпреки че на пръв поглед копаенето може да изглежда като лесен начин за изкарване на пари (почти като печатане на пари), ситуацията далеч не е толкова проста и съществуват няколко риска, които трябва сериозно да се обмислят, преди да се прави каквато и да било инвестиция в машини за копаене:
- резките промени в цените на криптовалутите
- трудността на копаене (т. нар. difficulty)
- битката за надмощие в оборудването
- алгоритмите и системите за работа (Proof-of-work вместо Proof-of-stake)
Цените на криптовалутите се променят често и рязко, което прави предвиждането на доходност от копаене много трудно.
Първият сериозен проблем при копаенето на криптовалути, е че всеки копач е сериозно зависим от цената на валутата, която копае. За да може да се предвидят с каквато и да било точност разходите за копаенето и приходите от него, трябва цената на валутата или token-a, който се копае, да бъде сравнително стабилна за продължителен период. Наблюденията обаче показват, че това се случва доста рядко . Пазарът на криптовалути е все още доста млад и това, заедно с други неща, го прави много волатилен. Промени от по 5–20% в цената на различните криптовалути и token-и в рамките на няколко дни все още са напълно нормално и често случващо се явление на пазара. Дори и още по-сериозни промени в цените се наблюдават много по-често от колкото при утвърдените пазари. Резултатът от това, е че при рязка промяна в цената сметките напълно се объркват. Ако цената на криптовалутата, която се копае, се вдигне рязко, то тогава и приходите ще се вдигнат рязко, но само за кратко. Ако обаче цената на криптовалутата рязко спадне, то тогава приходите от копаенето драстично ще намалеят, но разходите (основно за електроенергия) ще останат същите.
Понякога се стига и до момент, в който енергийните разходи надхвърлят приходите от криптовалутата, която се копае. В този случай копаенето всъщност е на загуба и би следвало да се преустанови. Един пример: в началото на 2014 г. след краха на Mtgox, най-голямата онлайн борса за търговия на криптовалути по това време, стойността на целия пазар на криптовалути спада рязко и се задържа на ниски нива за месеци напред. Цената на водещи криптовалути като litecoin по това време спада с над 60%. За голяма част от хората, занимаващи се с копаене през този период, е било най-изгодно да спрат изобщо да копаят и да разпродадат оборудването си на значително по-ниски цени от тези, на които е било закупено.
Трудността на копаенето също се променя непрекъснато. Всеки копач зависи от това колко други хора копаят едновременно с него във всеки един момент.
Изниква въпросът: Ако цената на криптовалутата, която се копае, рязко се вдигне, то тогава защо приходите се вдигат рязко само за кратко време? Отговорът е заради т. нар. трудност (difficulty) на копаенето. Трудността се определя от изчислителната мощ, която се използва за копаене на дадена криптовалута — колкото повече нараства тя, толкова повече се покачва и трудността, а с това намалява и наградата. Изчислителната мощ може да бъде под формата на стандартни видеокарти и процесори или на специализирани машини за копаене (ASICs). С други думи, колкото повече хора с по-голяма изчислителна мощ копаят дадена криптовалута, толкова по-малко получава всеки копач като награда за труда си.Затова и при рязко покачване на цената на дадена криптовалута приходите ще се повишат много само за кратко — докато по-голям брой копачи не започнат да я копаят и трудността не се повиши, а тогава приходите значително ще намалеят. Към тези копачи може да бъдат причислени такива, които досега са копаели друга криптовалута или token и са се преместили заради увеличението в приходите, или такива, който тепърва са закупили оборудване и са започнали да копаят.
Копаенето на криптовалути е битка за надмощие (arms race). Непрекъснатото купуване на нови и по-мощни машини е най-добрият начин бизнесът да се задържи печеливш за по-дълго време, а това крие допълнителни рискове и разходи за копачите на криптовалути.
Както стана дума, изчислителната мощ, която се ползва за копаене на криптовалути, може да бъде под няколко форми. Копаенето е започнало да се прави чрез стандартни части, които всеки от нас има в компютъра си — процесори и видеокарти. От посочените видеокартите (GPUs) са доста по-подходящи и дават по-добри резултати при копаене. С времето обаче компании започнаха да разработват т. нар. ASICs (Application-Specific Integrated Circuits). Това са специализирани машини за копаене, произведени единствено с тази цел. Благодарение на тях се достигат значително по-големи мощности, като същевременно се изразходва много по-малко електроенергия. ASICs първоначално навлязоха при копаенето на bitcoin (SHA-256 algorithm), а впоследствие — и при копаенето на litecoin (scrypt algorithm) и други базирани на него.
Все още има криптовалути и token-и, за които е възможно да се използват само стандартни видеокарти — добър пример за това е vertcoin. И в двата случая обаче, но особено при случая с ASICs, на пазара непрекъснато излиза все по-добро оборудване, което сериозно повишава трудността за копаене. Така закупено дори преди няколко месеца оборудване бързо започва да губи от продуктивността си с навлизането на по-добри алтернативи. Това води до нуждата да се правят инвестиции в ново оборудване, докато старото или се продава на сериозна загуба, или става ненужно. Това е причината при копаенето на bitcoin, litecoin и много други вече да доминират големи организации, които периодично наливат и реинвестират огромни средства за ново, по-мощно оборудване.
Тенденциите във валидирането на транзакциите са при все повече проекти да се обръщат към т. нар. proof-of-stake-алгоритъм вместо да прилагат proof-of-work-алгоритъм, с цел да се избегне огромното разхищение на електроенергия.
Традиционното валидиране на транзакции в blockchain чрез копаене (Proof-of-work, PoW), което описах в тази статия не е единственият начин, по-който могат да се валидират транзакции. За пръв път през 2012 г. в криптовалутите blackcoin и peercoin се използва друг алгоритъм (Proof-of-stake, PoS) за валидиране на транзакции. Най-общо казано, при Proof-of-stake копачи на практика няма, а всеки собственик на криптовалута или token може да валидира транзакции, като предоставя (to stake) криптовалутата, която притежава. В замяна на това се получава малка лихва, средствата за която идват от малките такси (transaction fees), които се заплащат при всяка транзакция. От друга страна, ако някой се опита да действа злонамерено, то той рискува да загуби предоставената криптовалута, когато действията му бъдат забелязани от системата.
Може би най-значимата характеристика на алгоритъма Proof-of-stake е, че не се изисква да се създава гигантска изчислителна мощ, която харчи огромни количества електроенергия, защото копаене на практика няма. Така проекти, които работят на основата на Proof-of-stake, може да се окажат с хиляди пъти по-ефикасни в разходите си за ел. енергия от проекти, разчитащи на традиционния модел на Proof-of-work.
Ethereum е важен пример за проект, който в момента все още работи на принципа на Proof-of-work, но планира до няколко години да го замени с Proof-of-stake. Много други проекти пък вече работят изцяло на Proof-of-stake. Тази тенденция е много добра новина за цялата сфера на blockchain-технологията и криптовалутите, защото огромното разхищение на електричество при копаенето е нещо, което може и следва да бъде избегнато. В същото време обаче това е неблагоприятна тенденция за потенциалните копачи, защото все по-малко стойностни проекти ще могат да бъдат копани, а с това във времето ще намаляват и приходите от копаене.
Заключение
Копаенето на криптовалути определено не е лесният и сигурен начин за правене на пари, какъвто понякога изглежда на пръв поглед. Копаенето по-скоро има смисъл за хора, които имат интерес към техника и технологии — за тях би бил приятен целият процес по запознаването с тънкостите на копаенето, по закупуването и сглобяването на оборудване. Но, за да се копае ефективно, са нужни почти всекидневни действия и поддръжка.
За останалите хора — тези, които се интересуват от blockchain, но не са сигурни как да бъдат част от тази нова и вълнуваща сфера с огромен потенциал, далеч по-добър вариант е просто да инвестират в самите криптовалути и token-и, вместо да ги копаят. Както видяхме, и копачите също като инвеститорите зависят изцяло от цената на криптовалутите, но инвеститорите поемат далеч по-нисък риск, тъй като не изразходват нужните за копаене пари и време.
Повече за потреблението на ток:
THE WORLD’S CRYPTOCURRENCY MINING USES MORE ELECTRICITY THAN ICELAND
