Научи се кога да СПРЕШ с проучването и търсенето на решения, когато програмираш!
Забелязвам, че когато се занимаваш с програмиране, развиваш един навик, който като цяло е добър, но може и да ти навреди, ако не внимаваш: това е навикът да задълбаваш ДОСТА в различни проблеми, за да намериш решение за тях. 😅
Най-простият пример: работиш по някаква задача, получаваш някакво съобщение за грешка и почваш да ровиш в нета, за да разбереш как да го отстраниш. В най-добрия случай бързо намираш решение и продължаваш напред, но понякога откриваш, че проблемът е по-сложен от очакваното и не можеш да го разрешиш толкова лесно.
Продължаваш да търсиш и откриваш, че всъщност причината за появилото се съобщение е някаква си друга грешка, която пък е породена от еди-какво си… и така навлизаш все по-дълбоко в “заешката дупка” и накрая или намираш решение (да се надяваме 😂), или започваш да се чувстваш безпомощен, защото нищо не решава проблема ти… 😆
Проучването е полезно, но лошото е, че понякога НЯМА да намериш решение на проблема ти. В някои случаи решение не съществува, в други просто не знаеш как точно да го намериш (не знаеш как точно да зададеш въпроса си, решението не е публично достъпно и т.н.), а понякога “решението” не е истинско отстраняване на проблема, а е просто начин да го управляваш, за да не ти пречи чак толкова…
Да, разочароващо е, но така стоят нещата. Най-гадно е, когато си вложил много усилия в търсене на различни решения, но не си намерил нищо и сега не можеш и не искаш да спреш да търсиш (защото не искаш да се чувстваш сякаш си си загубил времето). 😅
Имайки това предвид, мисля, че е важно да имаш някаква система, която ти казва кога да спреш и просто да направиш най-доброто, което можеш, с това, което имаш на разположение (информация, време, енергия). Не съм сигурен дали има идеално решение, но ето някои идеи.
Когато проучвам известно време някакъв проблем по програмиране и стигна точката, в която се връщам отново и отново към едни и същи отговори (например пробвам да задам въпроса си по различни начини и все стигам до едни и същи отговори в Google или ChatGPT 😅), то най-вероятно това ще е най-доброто, което ще успея да намеря самостоятелно… и за момента ще трябва да се примиря (или ще ми трябва допълнителна помощ).
Освен това гледам да си задам някакви времеви граници. Нямам някаква стриктна граница (“Ще проучвам това за максимум X часа!”) и общо взето се доверявам на интуицията си, която ми подсказва, когато се мъча прекалено дълго с даден проблем, но освен това ползвам и pomodoro техниката за продуктивност (времеви кутии от по 25 минути фокус върху едно нещо, кратка почивка и повтаряш) и добро време за приключване е в края на някоя от тези сесии, които правя, когато работя.
Последно: помага ми да интерпретирам самото проучване като трупане на опит, за да не се чувствам чак толкова гадно, когато неминуемо понякога не успея да намеря добро решение на проблема, с който се боря. Вярвам, че с всяка прочетена статия, всеки изгледан клип, разбирам нещата поне малко по-добре от преди, така че по-важното тук е самият път, който съм извървял, а не толкова крайната дестинация (колкото и клиширано да звучи 😅).
Успех!
