Защо не вярвам в “work-life balance”

Докато си почивам от стартъп репорти (а там екшънът и драмата са големи, ще пиша скоро), реших да разнообразя с нещо различно. Един пост мнение. Без практични tips, само мнение. По принцип смятам, че мога да съм по-полезен със съвети и тактики, не мнения. Но вече се беше заформила дискусия за това дали е полезно да се “hustle”-ва и като горд собственик на домейн с тази дума се чувствах длъжен да споделя мнение.

Дискусията започна от поста на Алекс от Groove, в който той споделя, че “hustle”-ът ни вреди или дори унищожава. И за важността на баланса между работа и личен живот и как той трябва да намери място в живота ни, а не hustle-ът, освен ако нямаме амбициите на Gary V.

Въпреки че съм съгласен с Алекс, аз гледам телескопа от другата му страна. Особено когато поставя мнението му в контекста на българската реалност.

Според мен вредната чуждица, която трябва да изкореним, е “work-life balance”, а не “hustle”. И не говоря за език, а за концепции.

През последните години съм виждал много хора, които прегарят и се отказват. Виждал съм още повече хора, които имат грандиозни цели, но нямат топките (или яйчниците, за да сме либерални) да работят достатъчно за тях.

Както чичо Рони Колмън, 8 пъти Мр. Олимпия, казваше “Everybody wants to be a bodybuilder but nobody wants to lift heavy-ass weights”.

От друга страна, определено не всеки трябва да работи много, за да постигне целите си.

За да има човек достатъчно пари за нормален живот, да ходи по екскурзии с гаджето и да си купи кола и имот, едва ли ще му се наложи да работи и един час след 17:00. Мисля, че това е най-популярната цел сред работния, образован среден клас хора в мирна Европа.

Трябва да сме благодарни (или не?) на Хенри Форд и индустриалната революция, че днес човек може да живее финансово комфортно и без да “hustle”-ва. Ако успее да маневрира добре в системата, дори може и да не работи много. Ако обере лаврите на зле функциониращи процеси и мениджмът, може да изкара и цял живот без да свърши каквато и да е смислена работа.

От друга страна, си представете какъв е бил животът във феодална Европа преди 18ти-19ти век благополучието се е определяло буквално от това колко много работи човек. Агрикултурен свят, кралят ти дава ферма, която да обработваш — ако засееш много картофи, ще ядеш много картофи, ако засееш малко картофи, ще ядеш по-малко, ако пък си лентяй и не работиш (не посееш никакви картофи), кралят ще ти вземе земята, която ти е дал, и буквално ще умреш от глад, защото няма Била. Да не говорим, че крадци ще ти оберат малкото останало, защото няма да имаш протекцията на рицари.

Днес имаме “удобни” инструменти като заплата, трудова борса, пенсионен фонд, социални помощи — изключително трудно е в Европа човек да умре от глад или дори да е в много неизгодно финансово положение — трябват целенасочени усилия или много лош късмет.

От друга страна, колкото по-амбициозни са целите ти, толкова повече неща ще жертваш. Ще правиш неща, които са “срещу системата” или небалансирани.

И тук идва моментът, в който двете концепции на “hustle” и “work life balance” си протировречат. Епикурейските идеи, че удоволствието е в центъра на живота се противопоставят на стоицизъма, който твърди, че не трябва да се поддаваме на контрол от удоволствието и да ни е страх от болка. Моментното щастие се противоставя на дългосрочното задоволство, което изисква жертви. Кое е правилно “живей за момента и се наслаждавай на сега” или “целта оправдава средствата” и това, че трябва да стискаме зъби и да “hustle”-ваме през проблемите?

Със сигурност няма универсален отговор, както споменах по-горе, но аз имам теория защо амбициозните хора трябва да “hustle”-ват и да зарежат work life баланса.

Изградил съм си теорията около анти-хипотезите:

“Важно е да работиш умно, а не много”

Важно е да работиш умно и по много, защото конкуренцията е също умна и работи (много). Или ако си решил твърдо, че не искаш да работиш много, то тогава по-добре бъди ужасно по-умен от другите, които работят много. За повечето простосмъртни е по-лесно да работиш повече от другите, отколкото да бъдеш по-умен от тях.

“Ключът е в правилната приоритизация между работа и личен живот”

Какво значи work-life balance всъщност?

Това значи да работиш по-малко и да почиваш повече. Поправете ме, ако греша, но досега никой не се е оплакал от work-life баланс, защото има твърде много личен живот и малко работа.

Баланс работа — личен живот = по-малко работа

Може би не балансът е проблем, а това, че работите на грешното място.

За мен не балансът е ключов, а удоволетворението в дългосрочен план. Ако балансът е ключът към щастието, то значи повечето кариеристи или предприемачи трябва да са много нещастни хора, защото работят много. .

Според вас Зук казвал ли си е “ей, гледай, 18:00 е… цял час кодя повече, ще ми се наруши work-life balance-ът”, когато е писал колежанската версия на Фейсбук? Или Арнолд е мислил за work-life balance, когато е тренирал двуразово по 3 часа на ден, а през останалото време е строял комини с Франко?

Арнолд говори за баланса между живот и работа:

“I did it because of something I’d seen in Franco, which was his incredible willpower. I knew he could go all the way. I knew too that he was the training partner who could weather the ferocious workouts necessary in the coming year. It was important for me to be with Franco during a time when I wanted to adhere to a grueling workout schedule.”
Арнолд балансира живот-работа.

Ако търсите баланс, ще взимате само балансирани рискове. Ще дружите с балансирани хора. И ще постигате балансирани резултати.

Крис Сака смята, че балансираните хора са страхотни работници, но много лоши предприемачи.

Най-добрият ROI в живота е от най-големите рискове. Най-успелите хора са едни от най-дисфункционалните, а най-големите резултати идват, когато нарушите баланса

Не ме разбирайте погрешно — важно е да се запазите физически и психически, за да може да служите на клиентите, колегите и на себе си — няма да сте полезни, ако сте зомбита. Но ако гледате “баланса” ежедневно и си засичате колко часа сте работили, за да не се преуморите случайно, то най-вероятно целите ви не са големи или нямате топките за тях все още.

“Има разлика между заета работа и продуктивна работа”

Съгласен. Така наречената “busy work”, която не връща никакъв ROI, е често срещана при хора, които не могат да работят ефективно. Някои са тотални лентяи. Други ги е страх от продуктивна работа, защото ще доведе до реакции — всяко действие има реакция. Страхът да не загубят моментното си щастие, ги кара да взимат само балансирани рискове или никакви, оттам идва и “заетата работа”, която не произвежда реакции. Затова и често седят на работа, която не ги кара да се чувстват удоволетворени в дългосрочен план, но мометно щастливи от комфорта, който предоставя.

Най-опасният тип заета работа е при хората, които могат да работят ефикасно, но не и ефективно. Пичовете, които винаги правят нещата по правилния начин. Сигурен съм, че имате такива познати — те отделят време за лого, готин дизайн, сигурна инфраструктура, сериозни аналитикс, секси team perks и прочие. Работата е, че подобна заета работа не води до резултати.

“Ефикасна работа е когато правиш нещата правилно. Ефективна работа е, когато правиш правилните неща.”

Не мисля, че има успели предприемачи, които не могат да направят разлика между заета работа и продуктивна работа. Както по-горе споеманах, според мен е важно да се работи много И умно.

“Много успели хора вярват в баланса личен живот-работа => те са прави”

Така е. И в софтуерните среди има много такива. Алекс от Groove, Джейсън Фрид от Basecamp и други. Като последният дори написа цяла книга как да работим по-малко.

Въпреки че оценявам мненията им и се уча от тях, чета подобни твърдения с доза скептицизъм. Не забравяйте, че “победителите не ги съдят”. Много е лесно на Алекс или на Джейсън да споделят постфактум селективно неща, които подкрепят текущите им хипотези.

Лесно е да говориш колко е вреден hustle-ът и как е хубаво да сърфираш в понеделник, когато компанията ти върви към милионен ARR. Лесно е да напишеш “Rework”, когато си лидер в индустрията от над 10 години.

Но малко хора осъзнават, че Алекс е един от най-големите hustlers в SaaS сферата. Още по-малко знаят, че преди няколко години е изпращал лични имейли на хора, карайки ги да посетят сайта на Groove. В толкова наситен пазар като техния, с не един или два директни конкурентни, всеки, който е правил подобен бизнес, знае, че е изключително трудно да се пробие.

Преди да направят Basecamp, Джейсън и компания са имали уеб агенция, с която са взимала проекти от по няколко стотин хиляди $ за Fortune 100 клиенти. И не ми пука какво ще ми кажете, но ако живеете в меритократичен свят и не може да избирате родителите си, то ще ви трябват много пот и кръв, за да затворите такива сделки.

Гуруто, което ви говори как всичко става лесно, с малко работа и повече ум, най-вероятно е работил хиляди часове повече от вас и е много по-голям hustler.


Ако имате големи амбиции, оставете баланса за хората, които не харесват работата си. Не се поддавайте на моментното щастие. Търсете удоволетворението в дългосрочен план и със сигурност ще го намерите в повечето работа, а не в баланса.

Или поне така си мисля сега. Ще е интересно как ще рефлектирам над този пост, когато го чета след 5 години.