Как да изнесем прощално слово на погребение?

За съжаление ми се наложи да се подготвя за реч, но за радост не се стигна до самото изнасяне. Погребението на баща ми беше малко или много провал — хич не ми харесаха нещата в централните гробища (гр. София). Бяхме като на конвейер, всякакви други случай навсякъде, на всеки му е мъка, хаосът беше пълен. Дори бяха объркали ковчега дали да е отворен или затворен, както и да е.

В България не знам дали е традиция да се изнася реч, но съм бил на погребение, където близките изнесоха реч. Понякога човек трябва да се подготви за такава реч, прощално слово май му се вика. Едва ли всеки знае какво е редно да се прави, затова споделям моята гледна точка. Трудна работа е подготовката, но е къде-къде по-трудно да се изнесе. Не знам от личен опит, но въпреки че съм лектор и говорител на събития от години, сигурно щях да глътна бастуна.

Подготвих се за да намаля евентуалния риск. Стигнах до следните изводи:

- Трябва да е лично, да идва от вас

- Добре е да се набляга само и единствено на хубавите неща, свързани с починалия

- Добре е да се описва с какво човекът е допринесъл за вас самия, и с какво го свързвате

- Хубавите спомени са добре дошли, колкото и да са дребни или лични

- Добре е да се избягва допълнително драматизиране с ненужна мъка

- Изпечатайте го за да го четете

Тъй като не стигнахме до прощално слово на погребението на баща ми, реших да го споделя тук, първо за да споделя нещо лично, второ за да остане написано някъде в историята. Ето какво бях приготвил:

Здравей, „баща ми“!

Така ти викам от горе-долу 15-годишен. Тогава беше по-готино отколкото просто „тати“, а пък „татко“ никога не ми влезе в речника, и така си остана „баща ми“.

Това беше едва преди 20 години. Двадесет години, през които ми помогна да се издигна от дете в мъж и да стана човекът, който съм днес.

Благодаря ти, че ме кръсти на Ради, твой близък приятел, за който знам твърде малко — ще си нося името с чест.

Благодаря ти за първите ми официални обувки, не знам кой ги плати но ти ги избра. Оттогава като че ли започнах да се обличам по-нормално когато трябва. Тогава бях на 23, 24, нещо такова. Нося ги в момента.

Мисля, че ще ме разбереш, че не ти слушам съветите и желанията от както съм на 24 някъде. И двамата знаем, че се справям чудесно, и мисля че и двамата сме ОК с такива отношения.

Благодаря ти за всичко, през което сте изминали с майка ми за да ни докарате с брат ми до тук, колкото и трудно да е било сте се справили страхотно. Щом сме тук и сме здрави — взели сте правилните решения.

Съжалявам, че няма да те има за да гледаш как на 35 ще се справя идеално като най-възрастния мъж на това семейство. Ще се грижа за баба, за майка ми, и разбира се за брат ми, макар че той се справя идеално, и разбира се за всички нови членове на нашето бъдещо семейство.

Съжалявам, че не ти направих преки внуци навреме за да ги видиш, малко късно ми дойде акъла за такива неща, но като гледам баба колко е жизнена и енергична, тя ще има радостта да види такива. Поне успях да докарам едно прекрасно дете с прекрасна майка — радвам се, че ви запознах с Теодора навреме. Обещавам ти, че ще гледам и пазя бъдещата ти снаха, и всичките ни деца, като достоен мъж, както си пожела преди да се сбогуваме, и така както си ме възпитал и отгледал.

Знаеш, че не съм много по недоказуемите неща, но кажи здрасти на дядо. Кажи здрасти и на баба и дядо от страна на майка ми. Увери всички, че сме добре, че имаме всичко от което имаме нужда, щастливи сме и най-вече сме здрави. Какво по-радостно нещо за един баща.

С болестта ти се борихме усърдно, ти се справи повече от добре, издържа много и знаеш, че надмина очакванията на всички. Тъй като си ме отгледал с характер, няма да пропусна да кажа, че исках да се бориш повече, исках да си даваш още зор, но няма да ти се сърдя — все пак никой не може да разбере какво ти е било. Знам, че даде всичко от себе си.

Аз също дадох най-доброто от себе си за да постигна желанието ти в призмата на тази болест, да умреш в чест и без болка. Не бях до теб в последните моменти, но баба сподели, че си отиде по възможно най-спокойния начин. Дано съм се справил с това твое желание.

Почивай в мир, „баща ми“, и ни пази отгоре.

Баща ми изпраща всички приятели и близки с песента “ако умрам ил загинам” на Володя Стоянов, и песните на „Vaya con Dios“ и „ABBA“.