Колко много я обичаш?
Питала ли те е? В най-простия си вид, дискусията протича по следния начин:
(Ти): — Обичам те!
(Тя): — Колко?
В края на подобна вербална схватка оставаме в открита позиция и се налага да отговорим именно на въпроса „колко много я обичаме?“.
В други случай, такива диалози протичат с доста по-сложни и по-завъртяни думи, и дълги, усукани изречения, които ние — мъжете — рядко успяваме да проследим, но въпреки това, те правят идеален смисъл за нея и въпросът си е зададен.
С този пост се опитвам да отговоря на този въпрос, но не от моята лична гледна точка, а от абстрактна ситуация и поглед, така че да може да се преизползва контекста от всеки читател за своята камбанария.
Аз съм софтуерен инжинер, т.е. създавам софтуер, или с друга дума — програмист. Обикновен програмист, нищо специално. За повечето от нас програмистите е важна научната гледна точка — тази, която има обяснения и е доказана с факти. Другото важно нещо за нас е точността. Много ясно, че първичния отговор е „много!“, но това е релативно понятие. Ако кажем просто „много!“, веднага следва въпроса:
(Тя): — Колко много?
Изрази от рода на „повече от всичко на света“, „безкрайно много“, „повече от всеки друг“ — те може да са готини, стига да са поднесени по правилен начин, но нямат капка точност и не отговарят по научен начин на този въпрос. А въпросът си е доста сериозен от нейна гледна точка.
Ето по-научен отговор с елементи на измерване, така че и програмистите да могат да отговарят на този труден въпрос:
Тъй като на всеки обичащ мъж, който си е намерил половинката на живота, му е пределно ясно, че тази обич е в абсолютно максимално възможен размер, единственото псевдо-логично следствие е да я сравним с възможно най-голямото „нещо“ познато на човека. Може би повечето от нас си спомняме, че най-малките познати частици са електроните, протоните и неутроните. Те съставят атома и се наричат елементарни частици. „Абсолютно максимално възможен размер“ и „най-голямото нещо познато на човека“ тогава би било разстоянието, до където е стигнала светлината, по-голямо нещо от това не сме виждали. Това е там някъде си в космоса. Това разстояние се измерва в светлинни години — мярка за дължина. Наскоро бе открита галактиката EGS-zs8–1 — тя е на 29 милиарда светлинни години и за текущия случай може да считаме, че по-надалеч не можем да погледнем. Излиза, че максимално практичният размер познат на човека, който е и приложим за сравнение, е 29 милиарда светлинни години и с такъв размер е видимия ни космос. По-голямо „нещо“ от това, за целите на този дебат, няма.
Т.е. обичате я колко? Ами до там до където науката е доказала, че е стигнала светлината — 29 милиарда светлинни години. Това е измеримия максимум. Може понятието да не описва предмет, но е приложимо за сравнение, а хората тълкуват размери чрез сравнения.
До тук добре, но сега шегата настрана. Практично, обич и любов не могат да се измерят. Науката не е открила мерна единица за тях. Дали е много, или малко, няма как да знаем. Единственото практично разбиране е дали отсрещната страна го чувства. Ако тя чувства, че я обичате, значи я обичате достатъчно много. Единствено човекът отсреща може да я „измери“, и то пак само с да или не. Чувства го — или не. В тази статия използвам думите „обич“ и „любов“ като описващи едно и също нещо.
Стигам до истинската ми цел на тези редове и основните изводи, те са няколко, и тя ще ви се отблагодари, ако ги запомните:
Любовта е безкраен ресурс.
Тя се дава и не се измерва. От нея може да давате в неограничено количество. Тя, любовта която може да давате, не се изчерпва — винаги може да давате още и още. Може да обичате жената си безкрайно. „Всеки ден по много“ е напълно реалистично, макар и релативно. Няма да се изчерпите.
За колегите програмисти, за да ме разберат по-добре, любовта е като цикъл (for loop, while (true)) без прекъсващо условие, който просто дава, и стига процесорът да не спира да тактува, ще продължава да се изпълнява до безкрайност.
Имам и бонус съвет от личен опит — даването на любов е предимно безплатно действие. С други думи — не струва пари. Най-хубавите неща в живота са ориентирани около внимание, интерес, жестове, комуникация и постоянство. Обича ви, защото всеки ден я питате как е, изслушвате я истински и я слагате на първо място, пред всичко друго.
Хем безкрайно, хем безплатно.
Разбира се има и материални хора, но там „любов“ е друго нещо. По-яко е да спечелиш жена с любов вместо с материални неща!
Доброто отношение.
Също е безкраен ресурс. Доброто отношение към нея също е неограничен ресурс, който може да давате неограничено, както и се дава отново безплатно. Не струва пари да демонстрираш добро отношение към каквото/когото и да е било, не само към нея. Доброто отношение също няма край, може да се отнасяте добре колкото си искате и колкото повече — толкова повече. Никой не обича киселяци.
Любовта е всекидневно занимание.
Не се дава за даден период, съществува само ако се поддържа консистентно. Там е хватката — консистентно. Всекидневен интерес и грижа. Гледайте видеото на Саймън Синек по темата:
https://www.youtube.com/watch?v=S7AHplD9230
Любовта, която даряваш, се връща обратно.
В предишния ми пост беше казано с други думи — Любовта, която получаваш, е равна на тази, която даваш. Има го този цитат и в късметчетата, които получавате с кафето. Логически погледнато, може да получавате безкрайно много любов и добро отношение — просто трябва да го давате. Яко.
Едно дете на две години също разбира, че хубавите неща от живота са безплатни — не му трябват стотици надценени играчки, трябват му внимание, подкрепа и безкрайна любов.
Та, нека да се върнем на основния въпрос — колко много я обичаш? Ами докъдето е стигнала светлината като размер, но я обичаш толкова чрез всекидневно внимание и добро отношение, защото тези неща са неограничени и не струват пари.
