Вторият етаж на болницата
Там, на втория етаж на болницата, до сами портите на чистилището, пред вратите на интензивното отделение, тече един особен кръговрат. Започва и свършва, оплита се в началото и края на битието… движи човечесто. В сълзи и усмивки, бледи физиономии срещат лъчезарните. Светкавици от щастливи телефони се пулят срещу чиновническета тактичност на смърните актове. Всичко е естествено и никой не пречи на другия.
Там, на втория етаж, има 6 столчета. Пейка. Седянката на тиловаците — тези които стоят отзад и отчаяно помагат с каквото могат. Там, стоят и чакат близките на онези, които са поканени на Свети-Петровата аудиенция — смъртно болните. Бледи, жълти кожи, тъмни сенки под очите и тежко дишане, тук-там молба към Бога и скорострелно пуснато прекръстване — това е арсеналът на съпругата, синът и майката на тежко болния. Там, на втория етаж, стоят и чакат в надежда, а времето е замряло в болничната жега.
Всички чакат месията. Месията носи синя манта и бели, анатомични чехли, има състрадателен поглед и говори за хемоглобин. Появява се един път на ден, в точно уреченото време и проговаря. Проговори ли, създавава се оживление — купчина уши посреща отворената порта на чистилището -там откъдето е излезнал месията през големия червен надпис: “Влизането на външни лица — строго забранено”. Чакащите извиват вратове и наострят уши да чуят присъдата на близките си…после всичко затихва. Има и подсмърчане, но повече е прокобната, куха тежест на тишината…
Рязко, остро и като на пук на тишината, новородено продира вакуума с титаничния си рев. Не виждаш бебето — чуваш го от стълбите над Пейката. Знаеш, че е новородено заради онова пшървично желание на високодецибелния му рев… знаеш го, нали — онова желание на чисто нова енергия способна да изригне единствено чрез нечленоразделни звуци със зверска мощ от пазвата на малкото парче месо.
Прорязва тегобната обстановка с вопли от сърцето на човешката еволюция, а неговия антураж е въоръжен с усмивки и ентусиазъм — щастливи баби, облекчени бащи. Носят от горния етаж новото бебе и широките си усмивки. Маршируват победоносно покрай страдалците на Пейката, като дори не ги поглеждат. Ако ги погледнат, не ги забелязват. Ако ги забележат, получават лек спазъм, нервен тик по лицето, знаейки че времето им е преброено… но не и днес… днес е празник, защото животът започва. Точно там, където друг приключва.
Там, на втория етаж се срещат живота и смъртта във величествения танц на кръгровата на битието. Пълно с емоции и празно с надежди, тишината на крясъците, където обвитите в пелени изпращат покритите с плат…
Там, на втория етаж на болницата…
