Земите на Кхмерите — Камбоджа.
Фотопис с елементи на разсъждение.
Там, в Югоизточна Азия, схралупена между сенките на “големите” Виетнам и Тайланд, се крие държавата на Кхмерите — Камбоджа. С население от 15 милиона и площ от над 180 000 км2, е разположена една от най-бедните страни в света (141-во място от 187 “състезатели”, брутен вътрешен продукт на глава от населението според данни на Световната банка). Над 70% от населението живее в селски райони, а достъп до електричество имат по-малко от 50%. Но това не е учебник по география, а разказ за двама български пътешественици и тяхното странстване из държавата на Кхмерите.
В началото бе Сием Реап (в интерес на истината, началото бе в Хо Чи Мин, Виетнам, но това е една друга история). С нощни автобуси и тук-тук таксита се спуснахме към града на прилепите Батамбанг, завършвайки на магическия остров Ко Ронг Санлоем.
- Сием Реап е перлата на Кхмерския туризъм. Стара столица и втори по големина град, домът на най-големия религиозен комплекс в света — Ангкор (Градът на храмовете). Под егидата на ЮНЕСКО от 1993 година, Градът на Храмовете привлича над 5 милиона посетители годишно, но малко известен факт е, че около Сием Реап има над 1000 храма, различни от Ангкор (в Храмът Та Пром е сниман един от епизодите на Томб Райдър — харесваме късите панталонки на Лара Крофт, но най-харесваме покъртително красивите места).
Построен през 12ти век, като Хинду храм, Ангкор Ват “променя” религията си и от 18ти век служи като будистки религиозен бастион. Прецедент от висока класа. По време на гражданската война в края на 70те години на 20ти век, Ангкор Ват е бомбардиран и тенденциозно рушен. Лоши, лоши хора…
Нота бене! Температурите в Камбоджа през сухия сезон достигат до 37–38 градуса в примес на висока влажност. Крехките бледолики страдат и Нед показа що е то прегряване. Ноември — Февруари е времето за Камбоджански джумбиш.
Та Пром е може би най-вдъхновяващият храм — освен, че Анджелина Джоли се е разхождала с големите патлаци из това религиозно богатство, храмът е служил и като един от първите университети.
Нота Бене: По посещаемост, храмовете могат да се сравняват със заетостта на Софийски мол по обед, в събота — гъмжило. Ние, обаче намерихме пробойна в системата. Изчаква се края на “работното време” на храмовете (около 17.30 спират достъп за посетители). Разсеяно се приближаваш до входа, охранта ти казва “не”, ти се правиш на неразбрал, те идват при теб, ти им се молиш да те пуснат, пускаш 10 доларова банкнота. Не само, че те пускат, но и ти правят частен тур…силата на гущера…
Смеещите се лица на храмът Байон се присмиваха и на нашите изтормозени от жегата лица. Посетихме още един по-малък храм, но там имаше твъде много блуждаещи туристи…интересно е как не харесваме себеподобните си повреме на подобни “мисии”.
2. Езерето Тонле Сап и Плаващото село Компонг Пхлук. Вероятно най-силната емоция, която изпитахме беше по вода. И то сладка. И то в езеро. Огромното езеро на Тонле Сап е с впечатляващата площ от 2700 км2 (затвори си очите и си представи язовир Искър — един от най-големите в България, снабдява милата ни София с вода, е Искър е с площ от 30км2). Тонле Сап прилича на море — до където погледът ти стига — все вода. Като на Елените е, но с плаващи къщи — цяло село!
Феноменалната история на селото е следната: първо — къщите се строят върху плаващи понтони — я от бамбук, я от варели пълни с въздух — над 750 семейства си плават кротко. Второ — селото се мести спрямо сезона, в дъждовния се приближава към брега, в сухия се мести в по-дълбоки води (чудя се дали това е проблем за пощальоните?!?). Трето, хората нямат електричество, нито питейна вода. И четвърто — гледат си ориз, кокошки и крокодили, ей така, на плаващи понтони. Бяхме в ступор от гледката!
Имат си църква, ресторант, училище и мегдан за забава - плаващ подиум за сватби, кръщенета, рожденни дни и други поводи за консумация на оризова ракия и камбоджанско специално (сори, ама бирата не струва).
Сръчността на Кхмерите е пословична, от нищо правят всичко, та и храна си гледат в наглед невъзможни условия (лодката, в която пътувахме беше самоделка).
Във т.нар. ферма за корокодили разбрахме, че един зрял индивид се продава/изяжда след 10 години грижи. Цената на зрял индивид е около 700 USD. В езерето ги имало и свободни…(facepalm again).
3. Резерватът Кулен и животът на местните.
Пном Кулен, в буквален превод — “Планината на пиявиците” се намира на 2 часа път североизточно от Сием Реап. Забравени от вековете храмове и живописен водопад свързани в храмонията на няколко села. Водопадът е емблематично място за бичене на Камбоджански айляк — храна и прохлада в близост до големия град. Място предпочитано както от местни, така и от туристи.
Идеята да наемем скутери (в комплект с шофьори) и да разгледаме няколко села в близост до водопада беше повече от добра. Въпреки зашеметяващите гледки, които ни се разкриваха час след час, имахме вътрешно усещане, че сме просто туристи-наблюдатели. Движехме се по добре отъпкани туристически пътеки, срещахме бледолики на всяка крачка и някак си губихме от “истинската” Камбоджа. “Хайде да купим бонбони и да ги раздаваме на децата в околните села” — каза Крем. “Ще си вземем скутерчета и ще пообиколим”. Страшна идея от страхотна жена. Ето някои от лицата, които ни посрещнаха след 30 минутен офроуд на скутер.
Успяхме да посетим 3 села и да надникнем в 2 училища. Спомен, който ще носим дълго в сърцата си!
Нота Бене: — всяко действие на туриситите в Камбоджа се заплаща (вход водопад, такса снимка и т.н.). Буквално всеки се опитва да вземе пари от бледоликите. Изключително важно е да се намери читав гид (за който също се плаша, разбира се). Добрият гид разбира желанията на клиентите си и дава ценни съвети. Е, ние имахме отличен такъв. Благодаря ти, Гана!
4. Батамбанг — градът на прилепите.
Едно от известните неща за Батамбанг е колониалната френска архитектура на някои от старите сгради в центъра. Като цяло, пълна скука. Това, което обаче открихме за мястото е невероятната гостоприемност на хората. Успяхме да организираме велообиколка на града и селата в околие. Ето това беше попадение!
Прекарахме половин ден в ядене на сушени банани и сладък оризов десерт, правене на оризови питки и наблюдения на местната предприемаческа екосистема (демек ковачи, земеделци и амбулантни търговци).
Новият ни гид разказа ужасяващата история за геноцида на Пол Пот и режимът на Червените Кхмери (1975–1979). Над 1.5 милиона загиват или са безследно изчезнали (тогава населението е било 7.5 милиона). Най-смъртоносният режим в човешката история. Една от целите на режима е да създаде население от селяни. Парите са отменени. Ученето на чужди езици и четенето като цяло — забранени. Хората са били убивани, поради факта че носят очила — символ на интелигенция. Гидът ни даде примери с негови роднини и техните несгоди…Геноцидът е една от основните причини за текущото икономическо състояние на държавата. Другата е, че текущият вожд идва на власт 1980г и няма нищо общо с корупция…
Вечерта успяхме да зърнем и спектакъла на Батамбанг — над 6.5 милиона гладни прилепа в полет за вечеря. Феноменална гледка, демонстрираща строй и дисцпиплина, от която можем всички да се поучим. Процесията по излизане продължи повече от час.
И на цирк ходихме. Циркът имаше сюжет твърде авангарден за европейските ни разбирания (авангарден може да се разглежда като синоним на скучен). Въпреки това, успяхме да се запознаем с традиционни Кхмерски танци и носии (пак нещо).
5. Храната (по-интересните ни попадения)
Тук е моментът да сложа червена точка и да предупредя, че идните кадри не са за хора със слаби сърца. Истината е, че Крем е ентомофаг — спокойно, не е болна от рядка болест (поне не физически), просто яде насекоми. Всъщност, счита се, че насекомите са храната на бъдещето — с високо съдържание на протеини и редица аминокиселини, лесни са отглеждане и…вкусни! Е, Камбоджа е меката на ядливите насекоми. Традициите повеляват да си хапнеш пържен скаклец, варена ларва на пчела, тарантула или патешко яйце с полу-развит ембрион (купуват се от пазара, някои приготвени, други takeaway).
В Сием Реап е открит първият гурме ресторант за насекоми — Bugs Cafe. Стопанинът му е дружелюбен французин. Страхотно място!
Това, което изпуснахме да опитаме е готвена кралска кобра. Казват, че кръвта на кобрата се миксира с уиски и става страхотен коктейл. Още една причина да се върнем в Камбоджа!
6. Раят на Ко Ронг Санлоем.
След хардкор туризъм изпълнен с ранно ставане, километрично трамбоване по храмове, катерене по планини, гмуркане в реки, возене на скутери, автобуси, лодки и триколки, ОСТРОВЪТ беше мястото за отмора. Истинска, безвремева церемония, на едно от най-райските места, които някога съм виждал. Ко Ронг Санлоем е малкият брат на Ко Ронг. Само 24 км2, това местенце е манна небесна. Ето защо.
Има 3 плажа и рибарско селище. Толкоз. Планирахме 4 дена, но останахе 6 — а можеше и да са 30 или цял живот. Тук проблеми няма. Няма и ток, нито вода (всичко е на генератори и сонди). Но нищо не ти липсва, защото си в паралелна галактика в която няма проблеми — само слънце и вода.
Настаняването става в бунгала на плажа. Комари почти няма, само тук-таме змийчета, но всичко е точно.
Все още девствен, туризмът на острова започва през 2010 година. Макар да има бунгала, на островът все още има сянка (и то безплатна) за всички.
До рибарското селище се стига с лодка. Съвремие и традиции се срещат, целуват се и раждат хостели с wi-fi и прясна риба.
Заключение и препоръки.
За да разгледате поне част от красотите на Камбоджа са нужни минимум 2 седмици. Пътуването вътре, в самата държава, е изключително бавно (170 км с автобус за 5 часа, по “магистрала”). Нужен е гид в големите градове. Макар и удобство, за което трябва да си платите, добрият гид може да спести доста пари, ще разкаже неща, които няма да намерите в интернет и ще улесни транспорта. В Камбоджа има змии (на Ко Ронг около 50 вида, 3–4 неотровни), малария и Денги треска (болестта на пеещите кокали — по едноименния роман на ужасни болки в ставите и треска над 40 градуса), ако прекарвате повече време — помислете за антималарийни таблетки и (евентуално) револвер с един куршум (точно така, знаете кога да дръпнете спусъка). Водата е непитейна и хигиената е ниска. Макар да не видяхме Пном Пен (столицата) беше ни дадено да разберем, че не струва. Съжаляваме, че времето не стигна да посетим Кампот. Макар и да има начини, Камбоджа не е крайно бюджетна държава — цветът на кожата определя сумата която ще платите за всичко. Пазарлъкът е задължителен. Като цяло, държавата е разнообразна — от активна почивка до мързел на плажа, може всичко.
В края, Камбоджа е зрелищно преживяване, което горещо препоръчваме. 8/10 звезди (заради такса турист и многото боклуци).
