Оглушително жълто (Къс разказ)
Огледах се и не знаех къде съм. Беше пълно с десетки грозни хора. Те носеха отровно жълти дрехи и крещяха. Имаха толкова дълги носове, че един на друг си пречеха. Тълпата се насочи към мен и ме обгради. Настана пълна какафония. Всеки настояваше да го изслушам. Опитах се да избягам, но тези до мен ме сграбчиха и започнаха да ме дърпат. След кратка борба успях да ги избутам и отскочих встрани.
— Ще чуя всички ви, но моля за малко ред — извиках силно аз.
Тогава тълпата се раздели. Заформиха се няколко групи. Всяка една се състоеше от хора с еднакво облекло. Първите, при които отидох, носеха лекарски престилки. Искаха да ми продадат 5-те най-добри супер храни и чая за отслабване на Дони. По едно време закрещяха, че трябва незабавно да се прегледам ако забележа, че се потя докато спортувам. Когато най-сетне млъкнаха, видях, че на ръкава ми се е появило малко кално петно.
Пристъпих към следващата група. В нея всички носеха анцузи. Крещяха имена на футболисти, баскетболисти и волейболисти, но изобщо не говореха за спорт. Сякаш създаваха нещо средно между екшън, мелодрама и филм на ужасите. Сега явно ми представяха сценария. Много от героите бяха бесни и водеха нечувани скандали. Останалите се разкайваха горчиво за дълго пазени тайни.
Не разбирах жълтите анцузи, затова се отправих към третата група. В нея грозните хора носеха шлифери и вратовръзки. Мислех си, че поне те ще са сериозни господа, но се излъгах. Започнаха да ми разправят страшни истории за катастрофи, убийства и изнасилвания. Използваха думи като „кютек“, “фиркан“, и „джигит“. Не спестяваха детайлните описания, дори когато говореха за трагични семейни истории.
Едва се отскубнах и от тези луди. Чувствах се уморен, а калното петно вече покриваше цялата ми блуза. Следваха хората, облечени в ризи и къси панталони. Те носеха раници на гърба си и стискаха бинокли в ръце. Отново лъч надежда! Може би щяха да ми говорят за история и за най-новите научни открития. Нищо подобно. Вместо това ми показаха клипче на псуваща прахосмукачка.
Накрая се срещнах с най-противните. Те викаха най-силно и имаха най-дълги носове. Носеха лъскави рокли и костюми и пиеха коктейли. Изобщо не знаех за какво говорят. Двама от тях застанаха плътно до мен. Единият извика, че Луна изригнала, а другият, че чинчилата на Преслава получила слънчев удар в Монако.
Не издържах повече. Чувствах се ужасно. Силно поисках да избягам. Тогава от нищото пред мен се появи едно огледало. Видях, че съм в кал от глава до пети.
Събудих се. Огледах се и се успокоих. Бях чист, но от целия шум главата ми пулсираше. Повече никога няма да чета такъв вестник преди лягане.
Обърнах се на другата страна и видях мъничко петно на ръкава си.
