Меконг — потъващата река (видео)

Статията е част от поредица публикации, посветени на най-бедния район в Тайланд — Исаан, и лао-исаанскота етническа група, която го населява. Тя е част от проект на международната неправителствена организация Minority Rights Group, чиято цел е да популяризира в Европа проблемите на коренното население в развиващите се страни. Беше публикувана първо в Дневник.

Жените от село Пу Као Тонг са известни като едни от най-добрите златотърсачи в община Муанг, област Нон Кай, североизточен Тайланд. В превод от тайландски името на селото означава “При Златната планина”. Но не в планината е тяхната стихия, а във водите на река Меконг.

В близкото минало всяка от златотърсачките от Пу Као Тонг е успявала да изкара само от златодобив над 10 хил. бата (около 500 лв.) месечно — сума, осезаемо над среднaта заплата за страната. Пясъчното дъно на Меконг е богато на злато, което, според местните, идва от близката планина. Дори пясъкът е примесен с фини златни прашинки, които му придават забележим още от далеч блясък.

Но за окото на познавачите златните частици са с твърде ниско качество, за да бъдат отделяни и продавани. Търсят се цели парченца от благородния метал — с помощта на дървени съдове във формата на широки конуси. С тях се загребва шепа пясък и вода, които се завихрят като във фуния докато на дъното не остане желаното късче метал.

Днес обаче дървените конуси са празни. Водата е в неестествено настроение за сезона и жените от Пу Као Тонг не могат да влязат достатъчно навътре, където обикновено преминава златото. Така става все по-често откакто е започнал строежът на най-големия до момента енергиен проект по долното течение на Меконг. Бент и водна електроцентрала се изграждат в Лаос край градчето Ксаябури (Xayaburi), на около 400 км от “селото при Златната планина”. Проектът е готов 60%. Той е и първото съоръжение, което прегражда коритото на реката от край до край и изцяло контролира пълноводието й.

“Ако преди реката беше пълноводна до ноември, а след това идваше сухият сезон, то днес сезоните се редуват през ден”, разтревожени са местните. Целият им живот е свързан с реката, а духовната връзка с водата е силна. Препитават се главно от земеделие, риболов и златодобив — и трите скоро почти невъзможни, ако изкуствената регулация на речното ниво зачести.

Какво всъщност се случва

Проблемите на хората от Пу Као Тонг не са изолиран случай. Близо 60 млн. души в Китай, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Виетнам и Тайланд зависят от река Меконг. Реката е една от най-дългите в света, източник на препитание за милиони и дом на уникална по разнообразието си биологична система, превъзхождана само от Амазонка.

Затова, в знак на добра воля, още през 1995 г. е подписано споразумение, по силата на което всички решения за проекти, свързани с реката, да бъдат наблюдавани и одобрявани от специална комисия (Mekong River Commission). Основана от международни агенции за развитие и четирите държави — Виетнам, Камбоджа, Тайланд и Лаос, комисията приема протокол, който задължава страните да уведомяват и консултират със съседките си всяко свое решение за проекти по течението на реката.

Въпреки това 11 години по-късно Тайланд и Лаос почти завършват бента и прилежащия към него язовир край Ксаябури, без да се вслушват в протестите на гражданите си и несъгласието на останалите две страни-членки на комисията — Камбоджа и Виетнам. Нещо повече, край Ксаябури е първият от общо 11 бента, планирани да преградят долното течение на Меконг.

Тайланд — енергийната батерия на Азия?

Местните хора разказват, че първоначално идеята била съоръжението да бъде построено в тайландската част на Меконг, но начинанието срещнало мощен обществен отпор. Така инвеститорите се принудили да направят първата копка в Лаос, където, по думите на засегнатите, “населението няма право на глас срещу решенията на комунистическата държава”. Като допълнително доказателство за схемата споменават фирмата, която строи съоръжението — тайландската CH.

От друга страна, в последните години усилено се говорело за икономическия и демографски бум в Югоизточна Азия, което водело след себе си по-големи енергийни нужди. Според анализ от 2013 г. на Международната агенция по енергетика регионът ще има нужда от близо 80% повече енергия в следващите 20 години. Но докато това донякъде оправдава рояците енергийни проекти в района, то то не важи за Тайланд — страната вече е подсигурила предполагаемия енергиен недостиг. Въпреки това е заявила, че ще изкупува 95% от произведената енергия в Ксаябури. Голямата и съвсем не тайна цел на тайландската държава е да се превърне в основна “батерия” за съседките си на всяка цена, убедени са природозащитниците.

Печалба за едни, загуби за други

Според плановете бентът край Ксаябури ще бъде 820 м дълъг, 32 м висок, с хидравлична глава от 18 м, близо 50 кв. км. водна повърхност и резервоар, дълбок 30 м. Предвидени са два пролива за преминаване на рибата, чиито размери не са посочени. Проектът струва 3.5 млрд. долара, а очакваният енергиен потенциал е 1.260 мегавата.

Последствията от съоръжение с такива мащаби за био система като река Меконг биха били невъзвратими, опасяват се специалистите по околна среда. Архитектите пък посочват, че тези рискове са помислени и ще бъдат изградени спомагателни съоръжения, които да осигурят безпроблемната миграция на рибата към по-долните течения на реката. Противниците на идеята обаче се съмняват — според тях подобна система няма как да сработи по река Меконг, тъй като тя е дом на някои от най-големите сладководни риби в света, сред които е гигантският сом, както и на сладководния делфин. И двата вида са застрашени от изчезване.

Според световната природозащитна организация World Wildlife Fund (WWF) язовирът ще доведе до пълното изчезване на гигантския сом, който се среща само в река Меконг. Други 229 вида риба (по данни на WorldFish Center) също ще бъдат застрашени заради невъзможност да мигрират и снасят хайвера си в долната част на реката.

Предупреждениета за последствията не спират до тук.

Ако хабитатът на рибата бъде разрушен, 11-те планирани бента ще донесат повече загуби, отколкото приходи за държавите по делтата на Меконг. Изследване на Университета в Портланд, например, оценява потенциалните щети на 274 млрд. долара, при положение, че всички 11 бента бъдат завършени.

В допълнение, и без това нестабилната в следствие на климатичните промени пясъчна делта на реката ще бъде отмита безвъзвратно заради изкуствено предизвикваните суши и пълноводие, а последните залежи на злато и източник на доходи за жителите на село Пу Као Тонг ще изчезнат.

Надеждата на жените златотърсачи от “селото при Златната планина”, на хората, живеещи по бреговете на реката, на активистите и природозащитниците е, че дори бентът при Ксаябури да бъде довършен, протестите и привличането на международно внимание върху проблема да принудят правителствата на Лаос и Тайланд “поне да действат по-разумно” при изграждането на останалите 10 съоръжения. А може би и въобще да не започнат част от тях.

“Ако всички бентове бъдат построени и пуснати в експлоатация, това ще е краят на величествената река Меконг”, мрачно завършва един от многобройните доклади по темата.


Originally published at www.dnevnik.bg on March 12, 2016.